Игри

Информация за страница Ботевград

Ботевград е град в Западна България, Софийска област. След Самоков той е вторият по големина град в областта и също така е административен център на едноименната община. Намира се в Софийска област, като разстоянието до столицата е 60 км. Разположен е в ботевградската котловина, в непосредствена близост до автомагистрала Хемус и проходът Витиня. За своите нужди населението в града използва водите от близкия язовир Бебреш. Тъй като движението на водата е изцяло гравитачно, крайната цена е значително по-ниска от средното за страната. Освен това в града има много изградени чешми, от които тече планинска вода, които са популярни сред местното население като източник на свежа питейна вода. Името на града, както със сигурност знаят всички хора, произлиза от това на българския поет и революционер Христо Ботев. Преди да получи сегашното си име обаче, градът има още две имена. Това са Орхание до 1934 г. и Самунджиево до 1866 г. Най-древният предшественик на града пък е тракийско селище от петото столетие преди Христа. То се намира в местността Манастирището, където е районът на хмеловите конструкции. От това място в Ботевградския музей е прибрана известно количество битова и строителна керамика, включително и мраморна оброчна плоча с образа на Тракийския конник. До града също така са открити и фрагменти от римска колона в чест на императорите Валентиниан, Валент и Грациан. По всяка вероятност колоната е от 375 г, защото именно тогава тримата императори са властвали заедно. Именно близостта на селището с римския път става причина жителите му да го изоставят.

                Те се установяват на 3 км южно от него в гората – закрилник, където пък израства ново село, което се нарича Зелин. Когато славяните се заселват по нашите земи, и обликът на селото става изцяло славянски. За селото е известно, че влиза в пределите на феодално явление, чийто управител е севаст Огнян, виден болярин при цар Иван Шишман. Седалище е крепостта Боженишки Урвич, която оказва последна съпротива на османските поробители преди държавата окончателоно да падне под тяхната власт. През втората половина на 18 век жителите на селото се преселват отново в котловината на днешния Благоевград, където около странноприемницата и хлебопекарната (самунджийница) възниква ново село. То се нарича Самунджиево, като в османски регистър от 1564-65 г. селото вече съществува и някои жители се занимават специално с отглеждане на соколи, с които снабдяват султанския двор. По отношение на това дали в селото е имало църква, няма сигурни данни. Знае се единствено, че през 1826 г. има полусхлупен параклис, към който е основано килийно училище. През 1864 г. е създадена часовниковата кула, а през следващата тук е издигната единствената българска църква, посветена на убит от турците мъченик – Георги Нови Софийски. Жителите на Ботевград не остават пасивни в освободителните борби и се включват във въоражените чети на Хаджи Димитър, Панайот Хитов и Филип Тотю. Освен това през 1870 г. в града пристига Васил Левски и основава революционен комитет. Също така по време на Априлското въстание градът активно се подготвя за участие в него. Именно защото преживяват ужаса на Ботевите четници от сблъсъците с башибозука, градът се преименува на Ботевград.

 

 

 

Етикети:   Градове , България
eXTReMe Tracker